Apr 27, 2011, 3:22 PM

Аметист 

  Poetry » Other
773 0 4

Двама вървим и мечтаем различно,

но пък мечтата ни е една -

всичко е спешно, ужасно критично,

тича пред нас във галоп любовта.

 

Тихо в реката луната сияе.

Сърпът ù нежно прониква златист.

Пълното щастие точно това е.

Животът е просто красив аметист.

 

Колко изгубени мигове има.

Колко красивотечащи  сълзи.

Колко ли двойки всъщност са трима.

Колко сърца са разбити - нали?

 

Тихо в реката луната сияе.

Двама вървим и мечтаем в захлас.

Всеки на другия силно влияе,

а тишината крещи между нас!

© Константин Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих!
  • Хубав стих за любовта.
    Но ако има трима
    дали любовта я има?! Поздрав!
  • Хубаво,мноооого хубаво!Поздрав!
  • Тихо в реката луната сияе.

    Двама вървим и мечтаем в захлас.

    Всеки на другия силно влияе,

    а тишината крещи между нас!

    Уаууу!!!Разтърси ме!Много нежно!Браво!
Random works
: ??:??