1 jun 2016, 21:23

Амнезия 

  Poesía
403 2 9

                                                        * на Ивет

този белег отдавна го носиш

твърде много на стигма прилича

беше време разделно за двама

време стъпкало всяко обичам

 

кръв течеше от тежката рана

и попиваше в тихата същност

на земята която остана

да привлича безмълвната външност

 

а душата строшила оковите

на човешката нужда от обич

от плътта на страха се отрече

и застана пред страстите гола

 

острието се впи и разсече

близостта на неравни парчета

всеки тръгна по своя пътека

и от общата сам се отрече

 

побеля от обида платното

и потъна в картината всяка идея

бе забравил художникът цветовете

как да създават умеят

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!
  • ... платното ти разгадавам...
  • Колко е верно- "Когато всеки тръгне по своя пътека и цветовете на художника нямат утеха..."Аплодисменти за тебе,Лина Светлана!!!
  • Зап, присъщо е на алегорията да оставя достатъчно пространство между изреченото и неизреченото за да осъществи свободната воля на срещата и раздялата. Приятно ми е да си тук след толкова много време Вили, винаги си успявала да ме "държиш" здраво стъпила на земята, и ти Благодаря за това усещане. Елица, понякога "изказът" е единствената възможност да прегърнеш някого в далечното... и да му кажеш "вярвам в теб"... Гавраил, твърде много добри художници разчитат на милостивото мнение на крайните потребители, без да разбират как човешката завист му влияе. В съчетание с грозен личен житейски аспект "срутването" е неминуемо. Йоана, никой не бива да е сам, в радостта или в болката си, но все пак има и хора, които не знаят как да поискат подкрепа и помощ. Или не виждат смисъл да го правят На всички Ви- Благодаря!
  • Възможността за съпреживяване е най-голямата радост, която може да изпита човешко същество...
  • Когато всеки тръгне по своя пътека и цветовете на художника нямат утеха.Поздрав!
  • Харесах образния метафоричен изказ...
  • И аз те поздравлявам!!! Wali /Виолета Томова/
  • Здравей,Светлана!Признавам, че стиха на места ме затрудни като катрените на Нострадамус, но алегорията все успява да напасне ,,неравните парчета,, и си казваш ...аха, това е смисъла.Поздрав!
Propuestas
: ??:??