Амнезия
* на Ивет
този белег отдавна го носиш
твърде много на стигма прилича
беше време разделно за двама
време стъпкало всяко обичам
кръв течеше от тежката рана
и попиваше в тихата същност
на земята която остана
да привлича безмълвната външност
а душата строшила оковите
на човешката нужда от обич
от плътта на страха се отрече
и застана пред страстите гола
острието се впи и разсече
близостта на неравни парчета
всеки тръгна по своя пътека
и от общата сам се отрече
побеля от обида платното
и потъна в картината всяка идея
бе забравил художникът цветовете
как да създават умеят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Вили, винаги си успявала да ме "държиш" здраво стъпила на земята, и ти Благодаря за това усещане. 
