линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Jun 1, 2016, 9:23 PM

Амнезия

  Poetry
573 2 9

                                                        * на Ивет

този белег отдавна го носиш

твърде много на стигма прилича

беше време разделно за двама

време стъпкало всяко обичам

 

кръв течеше от тежката рана

и попиваше в тихата същност

на земята която остана

да привлича безмълвната външност

 

а душата строшила оковите

на човешката нужда от обич

от плътта на страха се отрече

и застана пред страстите гола

 

острието се впи и разсече

близостта на неравни парчета

всеки тръгна по своя пътека

и от общата сам се отрече

 

побеля от обида платното

и потъна в картината всяка идея

бе забравил художникът цветовете

как да създават умеят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря Ви!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... платното ти разгадавам...
  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Колко е верно- "Когато всеки тръгне по своя пътека и цветовете на художника нямат утеха..."Аплодисменти за тебе,Лина Светлана!!!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Зап, присъщо е на алегорията да оставя достатъчно пространство между изреченото и неизреченото за да осъществи свободната воля на срещата и раздялата. Приятно ми е да си тук след толкова много време Вили, винаги си успявала да ме "държиш" здраво стъпила на земята, и ти Благодаря за това усещане. Елица, понякога "изказът" е единствената възможност да прегърнеш някого в далечното... и да му кажеш "вярвам в теб"... Гавраил, твърде много добри художници разчитат на милостивото мнение на крайните потребители, без да разбират как човешката завист му влияе. В съчетание с грозен личен житейски аспект "срутването" е неминуемо. Йоана, никой не бива да е сам, в радостта или в болката си, но все пак има и хора, които не знаят как да поискат подкрепа и помощ. Или не виждат смисъл да го правят На всички Ви- Благодаря!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Възможността за съпреживяване е най-голямата радост, която може да изпита човешко същество...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0