Jun 1, 2016, 9:23 PM

Амнезия

  Poetry
568 2 9

                                                        * на Ивет

този белег отдавна го носиш

твърде много на стигма прилича

беше време разделно за двама

време стъпкало всяко обичам

 

кръв течеше от тежката рана

и попиваше в тихата същност

на земята която остана

да привлича безмълвната външност

 

а душата строшила оковите

на човешката нужда от обич

от плътта на страха се отрече

и застана пред страстите гола

 

острието се впи и разсече

близостта на неравни парчета

всеки тръгна по своя пътека

и от общата сам се отрече

 

побеля от обида платното

и потъна в картината всяка идея

бе забравил художникът цветовете

как да създават умеят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!
  • ... платното ти разгадавам...
  • Колко е верно- "Когато всеки тръгне по своя пътека и цветовете на художника нямат утеха..."Аплодисменти за тебе,Лина Светлана!!!
  • Зап, присъщо е на алегорията да оставя достатъчно пространство между изреченото и неизреченото за да осъществи свободната воля на срещата и раздялата. Приятно ми е да си тук след толкова много време Вили, винаги си успявала да ме "държиш" здраво стъпила на земята, и ти Благодаря за това усещане. Елица, понякога "изказът" е единствената възможност да прегърнеш някого в далечното... и да му кажеш "вярвам в теб"... Гавраил, твърде много добри художници разчитат на милостивото мнение на крайните потребители, без да разбират как човешката завист му влияе. В съчетание с грозен личен житейски аспект "срутването" е неминуемо. Йоана, никой не бива да е сам, в радостта или в болката си, но все пак има и хора, които не знаят как да поискат подкрепа и помощ. Или не виждат смисъл да го правят На всички Ви- Благодаря!
  • Възможността за съпреживяване е най-голямата радост, която може да изпита човешко същество...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...