10 mar 2008, 19:15

Амнезия

822 0 2
Поредна, неслучайна среща,
в царство на болезнена амнезия.
От непридворен жест, приклещена,
крада от тебе късче смях, нетленно.

Нова чаша искреност, не искам лед,
поръчвам ти отчаяно, но безпощадно.
За южната ти орбита билет
или шепа пръст от окопа ми коварен.

Тръгвам си, порядъчно обезверен,
по нащърбената ти спирала, тиха.
Но усещам трезвен полъх, без рефрен:
"Не разбра ли, че това си търсил!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....