Mar 10, 2008, 7:15 PM

Амнезия

  Poetry » Love
816 0 2
Поредна, неслучайна среща,
в царство на болезнена амнезия.
От непридворен жест, приклещена,
крада от тебе късче смях, нетленно.

Нова чаша искреност, не искам лед,
поръчвам ти отчаяно, но безпощадно.
За южната ти орбита билет
или шепа пръст от окопа ми коварен.

Тръгвам си, порядъчно обезверен,
по нащърбената ти спирала, тиха.
Но усещам трезвен полъх, без рефрен:
"Не разбра ли, че това си търсил!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....