20 jun 2008, 20:30

Ампутация 

  Poesía
938 0 14
Не бива да се търсиш из ръцете ми
сред многоцветните визитни картички,
сред сутрешната преса, сред клавишите,
сред струните, до ножа и до хляба.
Изпуснах те - маслинено си хлъзгава!

Оттегляше се плавно, върволичещо.
Забравях ароматите ти сутрешни –
невинните ти врабчови ухания,
топлообменът, предвещаващ взривове.
До дъно ме изпиваше денят!

Барикадиран съм сред словесата си.
Раздумват ме, одумват ме, обдумват ме.
Безсънен съм, бездумен съм, безумен съм.
Отекващото ти отдалечаване
зловещо ампутира тишините ми!

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??