Обичам да руша.
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя
угаснали звезди.
И мъртви погледи
от хорска пустота.
Обичам да съзирам
черното сред белота,
смело да посрещам
свойта тъмнина...
Отречи ме. Но сред
асфалтова тълпа
копнея да съм само
стръкче живина...
© Александър Todos los derechos reservados