19 may 2018, 15:42

Анатомия на любовта

746 9 21

Случаен поглед.

         Мисъл хаотична. Интерес.

Учестява пулсът на сърцето

          търсиш близост

изпадаш в стрес

          молиш се на някого в небето.

Любов внезапна

           непонятна

обзема те, обгръща те

           политаш в небесата

себична или всеотдайна

            като Космоса безкрайна,

изгряваща или светеща

            като Зората.

Търсена, отхвърлена

            мечтана

в окови слагана

            ругана и дамгосвана

каква е тя,

            но отговор за нея няма

само знам, че е красива

            когато е докосвана.

 

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, чудесно си я описал, Гавраиле!Поздрави!
  • Маргарита,винаги високо ценя думите ти.Благодаря!
    Велине,радвам се че си отново на моята страница.
    Георги,благодаря ти!
    Иржи,с удоволствие чета коментарите ти.Сякаш вървя из цветна градина.
    Пепи,знам че всеки се докосва до нея и ни прави щастливи. Владо,любовта заслужава най хубавите думи в нашите стихове.Благодаря ти!
    Руми,не я ли докоснеш няма да я изпиташ.А защо тогава живееш?
    Хубава майска вечер на всички!
  • Ако не я търсим, няма да я намерим, ако я намерим, трябва да я докоснем, да я спечелим и да я съхраним! Поздрав, Гавраиле!
  • Най-хубавото чувство, което прави красив всеки докоснал се до него...Добре си описал и симптомите. Поздрави, Гавраил!
  • Добре,че накрая си разбрал,Гавраиле,какво е любов!Добре си описал процеса на влюбване ,а любовта-във всичките й разновидности!Знам само,че тя нито се купува или натрапва,тя се спечелва,а недокоснатата-просто е мечта и колкото по-дълго трае тази мечта,толкова по-вълшебно е постигането й!!Важното е ,че ти ни докосваш със всичките си стихове!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...