19 may 2018, 15:42

Анатомия на любовта

747 9 21

Случаен поглед.

         Мисъл хаотична. Интерес.

Учестява пулсът на сърцето

          търсиш близост

изпадаш в стрес

          молиш се на някого в небето.

Любов внезапна

           непонятна

обзема те, обгръща те

           политаш в небесата

себична или всеотдайна

            като Космоса безкрайна,

изгряваща или светеща

            като Зората.

Търсена, отхвърлена

            мечтана

в окови слагана

            ругана и дамгосвана

каква е тя,

            но отговор за нея няма

само знам, че е красива

            когато е докосвана.

 

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, чудесно си я описал, Гавраиле!Поздрави!
  • Маргарита,винаги високо ценя думите ти.Благодаря!
    Велине,радвам се че си отново на моята страница.
    Георги,благодаря ти!
    Иржи,с удоволствие чета коментарите ти.Сякаш вървя из цветна градина.
    Пепи,знам че всеки се докосва до нея и ни прави щастливи. Владо,любовта заслужава най хубавите думи в нашите стихове.Благодаря ти!
    Руми,не я ли докоснеш няма да я изпиташ.А защо тогава живееш?
    Хубава майска вечер на всички!
  • Ако не я търсим, няма да я намерим, ако я намерим, трябва да я докоснем, да я спечелим и да я съхраним! Поздрав, Гавраиле!
  • Най-хубавото чувство, което прави красив всеки докоснал се до него...Добре си описал и симптомите. Поздрави, Гавраил!
  • Добре,че накрая си разбрал,Гавраиле,какво е любов!Добре си описал процеса на влюбване ,а любовта-във всичките й разновидности!Знам само,че тя нито се купува или натрапва,тя се спечелва,а недокоснатата-просто е мечта и колкото по-дълго трае тази мечта,толкова по-вълшебно е постигането й!!Важното е ,че ти ни докосваш със всичките си стихове!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...