Андрония
Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно,
вятъра гоним и пак си шептим.
В гората се гушим и облаци душим,
не пясък събрахме, а топли звезди.
Плачът ми е скучен, какво ще се случи
не питам, забравям да помня дори.
Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,
със теб ще вървим и създаваме дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
