Андрония

Sinatra (Таня)
13 12

11 jul 2010, 14:55

Poesía

1162 0 2

Пораснали нокти и шепа глаголи.

Не търсим дълбоки, а нови води.

Мелодия страшна, далеч не е прясно

със твоите, моите прашни усти.

Говорим неясно, притичваме бясно,

вятъра гоним и пак си шептим.

В гората се гушим и облаци душим,

не пясък събрахме, а топли звезди.

Плачът ми е скучен, какво ще се случи

не питам, забравям да помня дори.

Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,

със теб ще вървим и създаваме дни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.