11 июл. 2010 г., 14:55

Андрония 

  Поэзия
1147 0 2

Пораснали нокти и шепа глаголи.

Не търсим дълбоки, а нови води.

Мелодия страшна, далеч не е прясно

със твоите, моите прашни усти.

Говорим неясно, притичваме бясно,

вятъра гоним и пак си шептим.

В гората се гушим и облаци душим,

не пясък събрахме, а топли звезди.

Плачът ми е скучен, какво ще се случи

не питам, забравям да помня дори.

Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,

със теб ще вървим и създаваме дни.

© Таня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??