Jul 11, 2010, 2:55 PM

Андрония 

  Poetry
1155 0 2

Пораснали нокти и шепа глаголи.

Не търсим дълбоки, а нови води.

Мелодия страшна, далеч не е прясно

със твоите, моите прашни усти.

Говорим неясно, притичваме бясно,

вятъра гоним и пак си шептим.

В гората се гушим и облаци душим,

не пясък събрахме, а топли звезди.

Плачът ми е скучен, какво ще се случи

не питам, забравям да помня дори.

Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,

със теб ще вървим и създаваме дни.

© Таня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??