Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно,
вятъра гоним и пак си шептим.
В гората се гушим и облаци душим,
не пясък събрахме, а топли звезди.
Плачът ми е скучен, какво ще се случи
не питам, забравям да помня дори.
Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,
със теб ще вървим и създаваме дни.
© Таня All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
