11.07.2010 г., 14:55 ч.

Андрония 

  Поезия
1161 0 2

Пораснали нокти и шепа глаголи.

Не търсим дълбоки, а нови води.

Мелодия страшна, далеч не е прясно

със твоите, моите прашни усти.

Говорим неясно, притичваме бясно,

вятъра гоним и пак си шептим.

В гората се гушим и облаци душим,

не пясък събрахме, а топли звезди.

Плачът ми е скучен, какво ще се случи

не питам, забравям да помня дори.

Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,

със теб ще вървим и създаваме дни.

© Таня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??