Ангел бял

21 may 2020, 12:34

Poesía » De amor, Filosófica

655 0 3

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,

до горе натъпка я с пареща жар.

Със сълзите, капейки от високо,

загасих този, нестихващ пожар.

Крилете си мои... и тях не опазих,

отряза ги, хвърли незнайно къде.

На мястото им, щитове аз поставих

и промих си раните много добре.

Но накрая клечката драсна без жал

и гледаше как се превръщам във пепел.

От него възкръсна един ангел бял...

И полетя към Бог – на болките му свидетел!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.