Ангел бял

May 21, 2020, 12:34 PM

Poetry » Love, Phylosophy

657 0 3

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,

до горе натъпка я с пареща жар.

Със сълзите, капейки от високо,

загасих този, нестихващ пожар.

Крилете си мои... и тях не опазих,

отряза ги, хвърли незнайно къде.

На мястото им, щитове аз поставих

и промих си раните много добре.

Но накрая клечката драсна без жал

и гледаше как се превръщам във пепел.

От него възкръсна един ангел бял...

И полетя към Бог – на болките му свидетел!

Please sign in with your account so you can comment and vote.