21.05.2020 г., 12:34 ч.

Ангел бял 

  Поезия » Любовна, Философска
547 0 3

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока, 

до горе натъпка я с пареща жар. 

Със сълзите, капейки от високо, 

загасих този, нестихващ пожар. 

Крилете си мои... и тях не опазих, 

отряза ги, хвърли незнайно къде. 

На мястото им, щитове аз поставих

и промих си раните много добре. 

Но накрая клечката драсна без жал

и гледаше как се превръщам във пепел. 

От него възкръсна един ангел бял... 

И полетя към Бог – на болките му свидетел! 

 

© Илиана Маринкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??