Ангелите плачат на рамото ми,

плачат с глас, крещят…

Сълзите им докосват сърцето ми,

а хората около мен пищят…

Силни крясъци, тъжни думи…

Малки светлини, криви линии…

Ангелите падат, а хората са без мечти…

Всички се молят... пред иконите сами!

Аз не разбирам къде греша…

Луда ми казват, но наистина ли е така?

Защо не чувам вече думата ти добра?

Защо се крия от грам светлина?

И се лутам... И не зная...

Така ли ще е напред? Ще бъда ли ангел?

Или само човек? Или просто желая

да остана близо до ТЕБ!