Снощи те сънувах...
Беше усмихнат, както винаги...
Усмивката ти, погледът ти син - те светеха!
Та нали си ангел... Моят ангел!...
И беше близо до мен, ангел мой!
До мен - отново - както винаги...
И бях толкова щастлива, толкова щастлива!...
Но после се събудих, ангел мой...
И беше ужасно!
Ужасно, ангел мой... Нямаше те...
Пак те нямаше...
И сега пиша в сълзите си.
И сърцето ми се къса, ангел мой,
къса се...
И не мога да го проумея...
Не мога да проумея, че наистина те няма!
Но сълзите ми, ангел мой...
Те са истински, нали?...
Истинска е и болката...
© Лилия Todos los derechos reservados