26 sept 2007, 14:33

Ангел с прекършени крила

  Poesía
1.4K 0 4
Пронизващ тишината,
ужасен стон в нощта,
паднал по земята се влачи
ангел с прекършени крила.

Прогонен от царството небесно,
прокълнат за вечни времена,
позволил си бе той да обикне
черния ангел на нощта!

Наказан бе да страда,
да се влачи по черната земя
и векове наред да търси
прекършените си крила!

И страда той с човешка болка,
остана сам и неразбран,
живееше единствено с надежда
и с поглед към звездите взрян.

И тихо нощем плачеше,
скрит от целия свят,
с крила прекършени
и с пропит в сърцето гняв!

За туй, че си бе позволил да обикне,
страдаше сега
и ангелски сълзи се стичаха по лицето
и мокреха сухата земя!

И сега на туй място,
на полятата с ангелски сълзи земя,
покълнали тук никнат,
напоени с болка, черни цветя!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...