Sep 26, 2007, 2:33 PM

Ангел с прекършени крила

  Poetry
1.4K 0 4
Пронизващ тишината,
ужасен стон в нощта,
паднал по земята се влачи
ангел с прекършени крила.

Прогонен от царството небесно,
прокълнат за вечни времена,
позволил си бе той да обикне
черния ангел на нощта!

Наказан бе да страда,
да се влачи по черната земя
и векове наред да търси
прекършените си крила!

И страда той с човешка болка,
остана сам и неразбран,
живееше единствено с надежда
и с поглед към звездите взрян.

И тихо нощем плачеше,
скрит от целия свят,
с крила прекършени
и с пропит в сърцето гняв!

За туй, че си бе позволил да обикне,
страдаше сега
и ангелски сълзи се стичаха по лицето
и мокреха сухата земя!

И сега на туй място,
на полятата с ангелски сълзи земя,
покълнали тук никнат,
напоени с болка, черни цветя!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...