25 nov 2022, 16:59

Ангел войвода 

  Poesía » Filosófica, Civil
339 0 2
                   Ангел войвода

 

Едно младо овчарче с гега в ръка,

пасяло стадото си високо в планина.

И тя за него била и баща и майка една,

закриляла  го от бури и ветрове някога.

 

Когато турците посегнаха на милото му, на рода,

той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.

Да отмъсти за любимата си и за своя баща,

поел с дружина юнашка в борба за свобода.

 

И планината станала тогава негов дом някога,

а дружината тогава семейството му била.

Те се борели не прекланяли своята глава,

не търпели вече турците, своята робска съдба.

 

И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,

на воеводата с ангелското име и добра душа.

На защитника на свойте събратя бил утеха една,

един герой български загинал за род и родината!

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??