25 nov 2022, 16:59

Ангел войвода

635 0 2
                   Ангел войвода

 

Едно младо овчарче с гега в ръка,

пасяло стадото си високо в планина.

И тя за него била и баща и майка една,

закриляла  го от бури и ветрове някога.

 

Когато турците посегнаха на милото му, на рода,

той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.

Да отмъсти за любимата си и за своя баща,

поел с дружина юнашка в борба за свобода.

 

И планината станала тогава негов дом някога,

а дружината тогава семейството му била.

Те се борели не прекланяли своята глава,

не търпели вече турците, своята робска съдба.

 

И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,

на воеводата с ангелското име и добра душа.

На защитника на свойте събратя бил утеха една,

един герой български загинал за род и родината!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....