25.11.2022 г., 16:59

Ангел войвода

629 0 2
                   Ангел войвода

 

Едно младо овчарче с гега в ръка,

пасяло стадото си високо в планина.

И тя за него била и баща и майка една,

закриляла  го от бури и ветрове някога.

 

Когато турците посегнаха на милото му, на рода,

той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.

Да отмъсти за любимата си и за своя баща,

поел с дружина юнашка в борба за свобода.

 

И планината станала тогава негов дом някога,

а дружината тогава семейството му била.

Те се борели не прекланяли своята глава,

не търпели вече турците, своята робска съдба.

 

И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,

на воеводата с ангелското име и добра душа.

На защитника на свойте събратя бил утеха една,

един герой български загинал за род и родината!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...