25.11.2022 г., 16:59

Ангел войвода

625 0 2
                   Ангел войвода

 

Едно младо овчарче с гега в ръка,

пасяло стадото си високо в планина.

И тя за него била и баща и майка една,

закриляла  го от бури и ветрове някога.

 

Когато турците посегнаха на милото му, на рода,

той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.

Да отмъсти за любимата си и за своя баща,

поел с дружина юнашка в борба за свобода.

 

И планината станала тогава негов дом някога,

а дружината тогава семейството му била.

Те се борели не прекланяли своята глава,

не търпели вече турците, своята робска съдба.

 

И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,

на воеводата с ангелското име и добра душа.

На защитника на свойте събратя бил утеха една,

един герой български загинал за род и родината!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...