Nov 25, 2022, 4:59 PM

Ангел войвода 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
340 0 2
                   Ангел войвода

 

Едно младо овчарче с гега в ръка,

пасяло стадото си високо в планина.

И тя за него била и баща и майка една,

закриляла  го от бури и ветрове някога.

 

Когато турците посегнаха на милото му, на рода,

той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.

Да отмъсти за любимата си и за своя баща,

поел с дружина юнашка в борба за свобода.

 

И планината станала тогава негов дом някога,

а дружината тогава семейството му била.

Те се борели не прекланяли своята глава,

не търпели вече турците, своята робска съдба.

 

И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,

на воеводата с ангелското име и добра душа.

На защитника на свойте събратя бил утеха една,

един герой български загинал за род и родината!

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??