Ангел войвода
634
0
2
Ангел войвода
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода,
той хвърлил своята гега и грабнал пушка в ръка.
Да отмъсти за любимата си и за своя баща,
поел с дружина юнашка в борба за свобода.
И планината станала тогава негов дом някога,
а дружината тогава семейството му била.
Те се борели не прекланяли своята глава,
не търпели вече турците, своята робска съдба.
И Бог от небето ги подкрепял, помагал им в беда,
на воеводата с ангелското име и добра душа.
На защитника на свойте събратя бил утеха една,
един герой български загинал за род и родината!
© Валентин Миленов All rights reserved.
