Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този дъжд отново ще изгрее слънце, а и ще се появи многоцветна дъга. Денят му минавал приказно, изпълнен с емоции, пъстри и красиви. А когато нещо го натъжавало или ядосвало, той си казвал, че винаги има причина и поглеждал от другата страна.

 Живяла и една жена, мрачна тиха мистериозна, като черна нощ, с гъсти, тъмни облаци. Всяка сутрин ставала и сълзата ѝ потъвала в ямата на самотата. Денят ѝ минавал все тъй мрачно. Когато слънцето греело, тя пускала пердетата, също тъй черни като мислите ѝ. Живяла тя сама, а когато ѝ се случвало нещо хубаво, тя не обръщала внимание и си казвала, че е просто късмет. Очите ѝ били дълбоки, пълни със скръб и мъка, като спомените ѝ.

 Един ден двамата излезли на разходка. Както вървели по една пътечка, се сблъскали. Жената се намръщила и ядосала, а мъжът се усмихнал и си казал, че това на всеки може да се случи.

-Не можеш ли да внимаваш повече?!-разсърдено казала жената.

-Извинете, не съм искал...-отвърнал мъжът.

 Когато обаче погледите им се срещнали, се случило нещо необикновено. Жената се превърнала в ангел, с големи черни крила, от които всеки размах пращал мълнии. Очите ѝ, черни, блестели и хвърляли искри.

А мъжът се преобразил в слънчев ангел, с бели крила, които правели вятър от звезден прах. От очите му се леела светлина и топлина. 

 Те полетели високо в небето. 

-Какво се случи?!Не исках това да става! Ти си виновен!-разярено казала жената.

-Не знам. Никога не съм предполагал, че може да стане така...Какво ще правим?

И двамата не знаели какво да сторят. Просто трябвало да се примирят със съдбата си.

 След много години, прекарани на небесния свят, двамата започнали да се влюбват един в друг. Дните им минавали прекрасно. Дори забравили как е станало всичко това. Докато един ден не се случило нещо невероятно. Някаква сила им въздействала и те отново се озовали на земята, отново на същата онази пътечка, където се били сблъскали в онзи ден.

 Но оттогава нищо не било същото. Душите им, с ангелската същност, дадена им от Бог, ги променила. Със силата на обичта, двата им коренно различни свята, били обединени в един. Всичко се променило за тях двамата, а двете им противоположни сили се привличали, като ги събирала единствено любовта.