8.04.2021 г., 23:05

Ангелите от двата свята

895 0 2

 

 Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този дъжд отново ще изгрее слънце, а и ще се появи многоцветна дъга. Денят му минавал приказно, изпълнен с емоции, пъстри и красиви. А когато нещо го натъжавало или ядосвало, той си казвал, че винаги има причина и поглеждал от другата страна.

 Живяла и една жена, мрачна тиха мистериозна, като черна нощ, с гъсти, тъмни облаци. Всяка сутрин ставала и сълзата ѝ потъвала в ямата на самотата. Денят ѝ минавал все тъй мрачно. Когато слънцето греело, тя пускала пердетата, също тъй черни като мислите ѝ. Живяла тя сама, а когато ѝ се случвало нещо хубаво, тя не обръщала внимание и си казвала, че е просто късмет. Очите ѝ били дълбоки, пълни със скръб и мъка, като спомените ѝ.

 Един ден двамата излезли на разходка. Както вървели по една пътечка, се сблъскали. Жената се намръщила и ядосала, а мъжът се усмихнал и си казал, че това на всеки може да се случи.

-Не можеш ли да внимаваш повече?!-разсърдено казала жената.

-Извинете, не съм искал...-отвърнал мъжът.

 Когато обаче погледите им се срещнали, се случило нещо необикновено. Жената се превърнала в ангел, с големи черни крила, от които всеки размах пращал мълнии. Очите ѝ, черни, блестели и хвърляли искри.

А мъжът се преобразил в слънчев ангел, с бели крила, които правели вятър от звезден прах. От очите му се леела светлина и топлина. 

 Те полетели високо в небето. 

-Какво се случи?!Не исках това да става! Ти си виновен!-разярено казала жената.

-Не знам. Никога не съм предполагал, че може да стане така...Какво ще правим?

И двамата не знаели какво да сторят. Просто трябвало да се примирят със съдбата си.

 След много години, прекарани на небесния свят, двамата започнали да се влюбват един в друг. Дните им минавали прекрасно. Дори забравили как е станало всичко това. Докато един ден не се случило нещо невероятно. Някаква сила им въздействала и те отново се озовали на земята, отново на същата онази пътечка, където се били сблъскали в онзи ден.

 Но оттогава нищо не било същото. Душите им, с ангелската същност, дадена им от Бог, ги променила. Със силата на обичта, двата им коренно различни свята, били обединени в един. Всичко се променило за тях двамата, а двете им противоположни сили се привличали, като ги събирала единствено любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря! Точно така, напълно съм съгласна!
  • Много хубава приказна история, Майче! Любовта прави чудеса! Нужно е само да вярваме в нея, а срещнем ли я, тя променя хората и ги прави по-добри!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...