14 dic 2008, 7:15

Ангелите с белите престилки 

  Poesía » Otra
1842 0 3

 

Ангелите с белите престилки

 

В кошмар оказах се във миг,

кошмар, тъй тежък и реален.

В сърцето болка се роди,

а пламъкът в очите в сълзи бе удавен.

Препятствие тъй трудно съдбата ми постави,

като затворник без решетки

се чувствах в онзи миг фатален.

 

 

Ала там бяха те, в престилки бели,

като ангели, от небето долетели.

Начело с мойта майка мила

ми  вдъхваха кураж и сила.

 

 

Порой от светлини над  мен,

като небе, обсипано с звезди

„На три я вдигаме, като във филм",

... упойка и очите затвори...

Сънят  обгърна ме в обятията свои

и понесе ме към тихите покои.

                       .........

Очи отварям, а пред мене те -

моите ангели в претилки бели,

спасили живота на едно дете

и върнали му мечтите избледнели.

 

Сега с усмивка на лице,

аз искам към тях да се обърна

и да им благодаря от все сърце,

че от онзи свят ме върнаха,

че с щастие близките ми дариха

     и втори ден рожден ми подариха...

07.03....

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??