Ангелите с белите престилки
В кошмар оказах се във миг,
кошмар, тъй тежък и реален.
В сърцето болка се роди,
а пламъкът в очите в сълзи бе удавен.
Препятствие тъй трудно съдбата ми постави,
като затворник без решетки
се чувствах в онзи миг фатален.
Ала там бяха те, в престилки бели,
като ангели, от небето долетели.
Начело с мойта майка мила
ми вдъхваха кураж и сила.
Порой от светлини над мен,
като небе, обсипано с звезди
„На три я вдигаме, като във филм",
... упойка и очите затвори...
Сънят обгърна ме в обятията свои
и понесе ме към тихите покои.
.........
Очи отварям, а пред мене те -
моите ангели в претилки бели,
спасили живота на едно дете
и върнали му мечтите избледнели.
Сега с усмивка на лице,
аз искам към тях да се обърна
и да им благодаря от все сърце,
че от онзи свят ме върнаха,
че с щастие близките ми дариха
и втори ден рожден ми подариха...
07.03....
© Галя Все права защищены