14 mar 2015, 19:39  

Ангелско-небесна същност 

  Poesía
348 0 3

Няма те. Но виждам те в дъжда, 
в капките и уличните локви,
в слънцето, горящо през деня,
в цялата любов на Господ.


Рисувам те. Без четка и боя,
чрез спомена от всичките години,
срещам те дълбоко във съня,
това е непокътната във мен картина.

 

Такава си. Обичам те в мига,
с дъжда, със който ме опръскваш,
в сърцето ми си жива досега...
и носиш ангелско-небесна същност!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??