Няма те. Но виждам те в дъжда,
в капките и уличните локви,
в слънцето, горящо през деня,
в цялата любов на Господ.
Рисувам те. Без четка и боя,
чрез спомена от всичките години,
срещам те дълбоко във съня,
това е непокътната във мен картина.
Такава си. Обичам те в мига,
с дъжда, със който ме опръскваш,
в сърцето ми си жива досега...
и носиш ангелско-небесна същност!
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
