Няма те. Но виждам те в дъжда,
в капките и уличните локви,
в слънцето, горящо през деня,
в цялата любов на Господ.
Рисувам те. Без четка и боя,
чрез спомена от всичките години,
срещам те дълбоко във съня,
това е непокътната във мен картина.
Такава си. Обичам те в мига,
с дъжда, със който ме опръскваш,
в сърцето ми си жива досега...
и носиш ангелско-небесна същност!