Ангелско-небесна същност

14.03.2015 г., 19:39 ч. 2015-03-14T19:39:24+02:00

Поезия

346 0 3

Няма те. Но виждам те в дъжда,
в капките и уличните локви,
в слънцето, горящо през деня,
в цялата любов на Господ.

Рисувам те. Без четка и боя,
чрез спомена от всичките години,
срещам те дълбоко във съня,
това е непокътната във мен картина.

Такава си. Обичам те в мига,
с дъжда, със който ме опръскваш,
в сърцето ми си жива досега...
и носиш ангелско-небесна същност!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.