2 abr 2006, 17:42

Ангелско присъствие

  Poesía
1.4K 0 6

Малко момиче, с кукленска красота,
върви на крачка след вас.
Дяволито в кръг се върти, в разхвърляни мисли се спъва.

Изрисувано лице, с ангелска чистота,
губи сълзи близо до вас.
Плахо тайни мълви, бездиханно в движенията си остава.

Смело дете, с произход от небесата,
търси своето минало между вас,
защото нейните рози отнехте,на бонбон с аромата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласен съм! Но всички те - ангелчета и дяволчета - са около боговете! Следователно онзи, който е по средата между тях е БОГ! Това е желязната логика! (Пак съм отгоре , нали?!) Но ако имаш възможност да напишеш нещо ново - ще те пусна "благородно" да победиш! Става ли? Така искам твоята муза да те докосне отново!
  • Това са проблеми за простосмъртните
  • НЕма, нЕма и да има, нЕма да го позволим!!! Дяволчетата са си дяволчета, ангелчетата са си ангелчета! Иначе, къде да одиме ние, що сме у средата???
  • Аз пък си мислех, че ме има
  • Ангелчетата и дяволчетата не са ли от една майка или расли в един клас? Нали Сатаната, Дяволът или как там още го наричат старите хора, са ангели (и според библейските писания). Само че не от любимците на "класната". Така ме сърби ръката да напиша, че едно време нашите бяха "контраразузнавачи", ония - лошите бяха "шпиони".А обективно всички бяха само агенти!
    Общо взето, аз предпочитам дяволчетата, защото са по-искрени и правят само приятни на тях неща. А ангелчетата - не могат, не винаги им "стиска" и затова завиждат на дяволчетата за по-интересния им живот. Някой някога да е казал, че дяволчето е ангелче под прикритие! ТЕ такова животно нЕма!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...