2 апр. 2006 г., 17:42

Ангелско присъствие

1.4K 0 6

Малко момиче, с кукленска красота,
върви на крачка след вас.
Дяволито в кръг се върти, в разхвърляни мисли се спъва.

Изрисувано лице, с ангелска чистота,
губи сълзи близо до вас.
Плахо тайни мълви, бездиханно в движенията си остава.

Смело дете, с произход от небесата,
търси своето минало между вас,
защото нейните рози отнехте,на бонбон с аромата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласен съм! Но всички те - ангелчета и дяволчета - са около боговете! Следователно онзи, който е по средата между тях е БОГ! Това е желязната логика! (Пак съм отгоре , нали?!) Но ако имаш възможност да напишеш нещо ново - ще те пусна "благородно" да победиш! Става ли? Така искам твоята муза да те докосне отново!
  • Това са проблеми за простосмъртните
  • НЕма, нЕма и да има, нЕма да го позволим!!! Дяволчетата са си дяволчета, ангелчетата са си ангелчета! Иначе, къде да одиме ние, що сме у средата???
  • Аз пък си мислех, че ме има
  • Ангелчетата и дяволчетата не са ли от една майка или расли в един клас? Нали Сатаната, Дяволът или как там още го наричат старите хора, са ангели (и според библейските писания). Само че не от любимците на "класната". Така ме сърби ръката да напиша, че едно време нашите бяха "контраразузнавачи", ония - лошите бяха "шпиони".А обективно всички бяха само агенти!
    Общо взето, аз предпочитам дяволчетата, защото са по-искрени и правят само приятни на тях неща. А ангелчетата - не могат, не винаги им "стиска" и затова завиждат на дяволчетата за по-интересния им живот. Някой някога да е казал, че дяволчето е ангелче под прикритие! ТЕ такова животно нЕма!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...