8 abr 2008, 15:08

Ангелът от ада

746 0 1
Кърви стичат се от моето сърце.
Боли ме - изгаря.
Усещам как смъртта ме зове
и края на моя живот поставя,

но аз искам да живея,
да бъда с теб -
само за това копнея,
ала усещам, бавно губя те.

Смъртта ме вика,
аз крещя...
Искам да живея, не искам да умрa!

И ангелът от ада
качи се при мен от земята.
Чувствам се толкова слаба.
"Няма да се дам" крещя със сълзите облята.

И ето светлината -
ти дойде.
Почувствах в мен пак топлината
и животът ми върна се.

"Обичам те" крещейки
и ангелът се отдръпна,
върнах се, знаейки
че ти си моят живот отдавна.

Знаейки, че затова си тук,
знаейки, че те обичам.
Вече не съм онзи боклук,
който все още ненавиждам.

Благодаря ти,
затова, че живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидс Христева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...