8 апр. 2008 г., 15:08

Ангелът от ада

751 0 1
Кърви стичат се от моето сърце.
Боли ме - изгаря.
Усещам как смъртта ме зове
и края на моя живот поставя,

но аз искам да живея,
да бъда с теб -
само за това копнея,
ала усещам, бавно губя те.

Смъртта ме вика,
аз крещя...
Искам да живея, не искам да умрa!

И ангелът от ада
качи се при мен от земята.
Чувствам се толкова слаба.
"Няма да се дам" крещя със сълзите облята.

И ето светлината -
ти дойде.
Почувствах в мен пак топлината
и животът ми върна се.

"Обичам те" крещейки
и ангелът се отдръпна,
върнах се, знаейки
че ти си моят живот отдавна.

Знаейки, че затова си тук,
знаейки, че те обичам.
Вече не съм онзи боклук,
който все още ненавиждам.

Благодаря ти,
затова, че живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидс Христева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...