8 апр. 2008 г., 15:08

Ангелът от ада

749 0 1
Кърви стичат се от моето сърце.
Боли ме - изгаря.
Усещам как смъртта ме зове
и края на моя живот поставя,

но аз искам да живея,
да бъда с теб -
само за това копнея,
ала усещам, бавно губя те.

Смъртта ме вика,
аз крещя...
Искам да живея, не искам да умрa!

И ангелът от ада
качи се при мен от земята.
Чувствам се толкова слаба.
"Няма да се дам" крещя със сълзите облята.

И ето светлината -
ти дойде.
Почувствах в мен пак топлината
и животът ми върна се.

"Обичам те" крещейки
и ангелът се отдръпна,
върнах се, знаейки
че ти си моят живот отдавна.

Знаейки, че затова си тук,
знаейки, че те обичам.
Вече не съм онзи боклук,
който все още ненавиждам.

Благодаря ти,
затова, че живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидс Христева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...