16 may 2021, 18:12

Английската провинция. Розата

1.5K 7 25

Пътуваше в тунела под Ла Манша

инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -

замесил се в поредна гъста каша

с мам'зел Рене. Направо мармалад.

 

Затуй напускаше Париж по спешност.

Нали издънка е на древен род,

не се посрами, нищо, че е грешно

въжета да използва. Беше горд.

 

И тъй, на Падингтън след час пристигна.

Запали пура с вид на франкмасон.

Не мина миг и ето ти интрига -

изпуснато ветрило... за фасон...

 

... а тя, английска роза! С воалетка,

извивките в - капана на пола...

очи премрежени... каква кокетка!

Накратко, стопроцентова жена!

 

И той подложи лично на оценка

така представения натюрел.

Достигна погледа му малка бенка -

така достойна беше за дуел.

 

***

Хотел Савой. Романс. И Блъди Мери

Кръвта му синя яростно кипи

и в хищния му поглед тя намери

увереност, че с него ще лети.

 

Епилог:

Сутрин. Камериерката отключи.

и впери към леглото поглед див.

С изящни бели шалове на Гучи

Пиер дьо Сад бе вързан и щастлив! :))

 

Жени Иванова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кери, благодаря ти.
  • Такааааа....Мисля, че спокойно можеш да издадеш книга със заглавие - Истории провинциални с герои страстни и специални. Хихи. Много ги разбираш тези неща...Благодаря за усмивките!
  • Това вече си е приказна картина с див любовен сюжет за двама!
    Много ми хареса! Поздравявам те!
  • в духа на стихото, нали много се радвам на такива поетични разговори, но ти го знаеш това
  • Сега погледнах коментарите. Чудесен дует сте заформили с Жан, мила.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...