Английската провинция. Розата
Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност.
Нали издънка е на древен род,
не се посрами, нищо, че е грешно
въжета да използва. Беше горд.
И тъй, на Падингтън след час пристигна.
Запали пура с вид на франкмасон.
Не мина миг и ето ти интрига -
изпуснато ветрило... за фасон...
... а тя, английска роза! С воалетка,
извивките в - капана на пола...
очи премрежени... каква кокетка!
Накратко, стопроцентова жена!
И той подложи лично на оценка
така представения натюрел.
Достигна погледа му малка бенка -
така достойна беше за дуел.
***
Хотел Савой. Романс. И Блъди Мери
Кръвта му синя яростно кипи
и в хищния му поглед тя намери
увереност, че с него ще лети.
Епилог:
Сутрин. Камериерката отключи.
и впери към леглото поглед див.
С изящни бели шалове на Гучи
Пиер дьо Сад бе вързан и щастлив! :))
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
много се радвам на такива поетични разговори, но ти го знаеш това 
