30 mar 2017, 0:02

Анихилация

  Poesía
1.3K 13 11

Живееш в транс - неделя след неделя.
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.

Единствен смисъл крие битието. -
Да си върховен - абсолютен властелин.
И да отхвърлиш непораснало детето,
стаено в теб и пречещо да си един.

Вселената е черно огледало.
За нея си несбъднал се портрет.
Оглеждаш се - не виждаш трайно цяло.
Утеха ли е участта да си поет?!

Ще стигнеш ли до антисветовете -
да срещнеш двойника си - вечно млад...?
Анихилирай го и нека ярко светите,
извън бърлогата на Дантевия ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Утеха е да си поет...намираш смисъл във всичко . Хубаво е !
  • Да, както винаги- неповторим! И аз съм на мнението на Елка. Поздрави за твореца!
  • Уникална творба! Силно въздействаща мрачна картина в търсене на смисъла на битието! Прекрасно!
  • Утеха е да си поет.Можеш да почувстваш и да видиш от вселената което поискаш. Браво за прекрасният изказ.Харесах. Браво Младен.
  • Силно стихотворение!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...