30.03.2017 г., 0:02

Анихилация

1.3K 13 11

Живееш в транс - неделя след неделя.
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.

Единствен смисъл крие битието. -
Да си върховен - абсолютен властелин.
И да отхвърлиш непораснало детето,
стаено в теб и пречещо да си един.

Вселената е черно огледало.
За нея си несбъднал се портрет.
Оглеждаш се - не виждаш трайно цяло.
Утеха ли е участта да си поет?!

Ще стигнеш ли до антисветовете -
да срещнеш двойника си - вечно млад...?
Анихилирай го и нека ярко светите,
извън бърлогата на Дантевия ад!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Утеха е да си поет...намираш смисъл във всичко . Хубаво е !
  • Да, както винаги- неповторим! И аз съм на мнението на Елка. Поздрави за твореца!
  • Уникална творба! Силно въздействаща мрачна картина в търсене на смисъла на битието! Прекрасно!
  • Утеха е да си поет.Можеш да почувстваш и да видиш от вселената което поискаш. Браво за прекрасният изказ.Харесах. Браво Младен.
  • Силно стихотворение!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...