Millenium79 (Millennium Aquarius) Millenium79 (Millennium Aquarius)
6 16
11 sept 2019, 12:25

Ансамбъл

  Poesía
573 0 3

 

 

                             

 

                                       Попиващи очи,

                                       жадно целуват,

                                       безжалостни

                                       с трепет

                                       чертите изкусни.

                                       Нейния профил

                                       рисуват

                                       в знойно дръзновение

                                       устни.

 

                                      Привела

                                      Мраморния одър

                                      лилава огърлица

                                      пламък –

                                      догаря

                                      раждащата перелина

                                     сладост...

 

                                      Дванадесети час –

                                      свещта угасна,

                                      приспива сенките

                                      смарагд:

                                      нощта студена,

                                         лик неясен –

                                         пленително омаен

                                         бликащ аромат.

 

                                         Прегърнал орнамента

                                         сребърният вятър,

                                         седефен леденее

                                         из феерии сияйни.                                       

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Millennium Aquarius Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0