Попиващи очи,

                                       жадно целуват,

                                       безжалостни

                                       с трепет

                                       чертите изкусни.

                                       Нейния профил

                                       рисуват

                                       в знойно дръзновение

                                       устни.

                                      Привела

                                      Мраморния одър

                                      лилава огърлица

                                      пламък –

                                      догаря

                                      раждащата перелина

                                     сладост...

                                      Дванадесети час –

                                      свещта угасна,

                                      приспива сенките

                                      смарагд:

                                      нощта студена,

                                         лик неясен –

                                         пленително омаен

                                         бликащ аромат.

                                         Прегърнал орнамента

                                         сребърният вятър,

                                         седефен леденее

                                         из феерии сияйни.