Sep 11, 2019, 12:25 PM

Ансамбъл

  Poetry
570 0 3

 

 

                             

 

                                       Попиващи очи,

                                       жадно целуват,

                                       безжалостни

                                       с трепет

                                       чертите изкусни.

                                       Нейния профил

                                       рисуват

                                       в знойно дръзновение

                                       устни.

 

                                      Привела

                                      Мраморния одър

                                      лилава огърлица

                                      пламък –

                                      догаря

                                      раждащата перелина

                                     сладост...

 

                                      Дванадесети час

                                      свещта угасна,

                                      приспива сенките

                                      смарагд:

                                      нощта студена,

                                         лик неясен –

                                         пленително омаен

                                         бликащ аромат.

 

                                         Прегърнал орнамента

                                         сребърният вятър,

                                         седефен леденее

                                         из феерии сияйни.                                       

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Millennium Aquarius All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...