3 ene 2011, 20:27

Антагонистично

Poesía

967 0 18

Антагонистично

Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние.
И живо пладне.
На Слънцето
с рапирите се биех…

Ревях.
В безсилие.
От изнемога.
С Живота все на шах.
И все погрешни
всички ходове…
Намразих агнето във себе си.
Отрекох Бога.

Свещѝте ли?
Студеният ѝм пламък!
Пищят в ушите ми
извечните въпроси:

Защо са кръстовете
сечени от камък?
А Отвъд Душите си
безсмъртни носим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

viktoar (Виктория Стоянова)

Понякога грешните ходове водят до правилен резултат! Не спирай да грешиш, докато се увериш, че не ти остава нищо друго освен да постъпиш правилно!

2011-04-25T23:11:22+03:00
враната (Маргарита Василева)

"Когато любовта ви позове - последвайте я,
макар пътеките и да са стръмни и трънливи."
Джубран Халил Джубран

2011-01-06T21:57:02+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Надали някой някога някъде е отговорил на твоите въпроси.
Затова карай направо през тръните боса!
Пък докъдето, докогато и до когото.

2011-01-06T15:06:20+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Продължавай да пишеш все така силно!!!

2011-01-05T22:24:47+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

!

2011-01-05T18:22:36+02:00