Jan 3, 2011, 8:27 PM

Антагонистично

Poetry

965 0 18

Антагонистично

Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние.
И живо пладне.
На Слънцето
с рапирите се биех…

Ревях.
В безсилие.
От изнемога.
С Живота все на шах.
И все погрешни
всички ходове…
Намразих агнето във себе си.
Отрекох Бога.

Свещѝте ли?
Студеният ѝм пламък!
Пищят в ушите ми
извечните въпроси:

Защо са кръстовете
сечени от камък?
А Отвъд Душите си
безсмъртни носим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viktoar (Виктория Стоянова)

Понякога грешните ходове водят до правилен резултат! Не спирай да грешиш, докато се увериш, че не ти остава нищо друго освен да постъпиш правилно!

2011-04-25T23:11:22+03:00
враната (Маргарита Василева)

"Когато любовта ви позове - последвайте я,
макар пътеките и да са стръмни и трънливи."
Джубран Халил Джубран

2011-01-06T21:57:02+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Надали някой някога някъде е отговорил на твоите въпроси.
Затова карай направо през тръните боса!
Пък докъдето, докогато и до когото.

2011-01-06T15:06:20+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Продължавай да пишеш все така силно!!!

2011-01-05T22:24:47+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

!

2011-01-05T18:22:36+02:00