Антагонистично
964
0
18
Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние.
И живо пладне.
На Слънцето
с рапирите се биех…
Ревях.
В безсилие.
От изнемога.
С Живота все на шах.
И все погрешни
всички ходове…
Намразих агнето във себе си.
Отрекох Бога.
Свещѝте ли?
Студеният ѝм пламък!
Пищят в ушите ми
извечните въпроси:
Защо са кръстовете
сечени от камък?
А Отвъд Душите си
безсмъртни носим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
