7 dic 2006, 16:39

АНТИ-ЖЕНА

  Poesía
1K 0 12

АНТИ-ЖЕНА

 

Бетонна кутия,

панелен уют

и всякакъв вид

електро-

и теле-контакти

в нашия бит.

Теле-фонът звъни-

Теле-фонни приятели

“Бързаме...

някой ден...

може би...

Но кажи,какво не върви..”

“Ах, моля,

не ровете в душата ми!”

“Скъпа, но ти...”

А от теле-екрана

изпраща усмивки

новата

шпикер-звезда-

гримирана,

ондулирана,

екранно добра-

събеседници

от дистанция-

кои “по желание”,

кои нежелани-

с предназначение

в нашето време

да няма личности

неинформирани

и изолирани

В миг сменя се кадъра

и срещу мен е

“Желязната лейди”

с желязно сърце,

стоманена воля

и светско лице

Следва война,

и гладни деца

по света,

земетресения,

наводнения...

А в хола на зрителя

цигари, кафе,

алкохол-

против сътресения

и угризения

Започва новата

серия, а там

прекрасна “мадам”

Простете мадам,

но нам непонятен е

Вашият плам,

а и Вашият срам

В нашето време

еманципирано,

урбанизирано,

механизирано

и информирано,

във НЯКОИ от нас

безвъзвратно умира

една нежна и мила

и слаба “мадам”,

а от нея се ражда

хладна и безпощадна

желязната

АНТИ-ЖЕНА.

                     198...г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички. И на теб, Калин, специално. Твоите песни също ми харесват, особено последните.
  • Великолепно! Ти си смайваща!
  • Да, за голямо съжалевние си права.
    А какво се получава от псевдо модите и изискванията към образа на жената и една още по тъжна и болезнена тема.
    Дерзай Даша.

    Поздрав и усмивка за текста.
  • Вярно и страшно!
  • Всъщност есето ми е готово:
    "Какво ражда омразата и завистта като градивна сила?"
    Днешна България.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...