7 дек. 2006 г., 16:39

АНТИ-ЖЕНА

1K 0 12

АНТИ-ЖЕНА

 

Бетонна кутия,

панелен уют

и всякакъв вид

електро-

и теле-контакти

в нашия бит.

Теле-фонът звъни-

Теле-фонни приятели

“Бързаме...

някой ден...

може би...

Но кажи,какво не върви..”

“Ах, моля,

не ровете в душата ми!”

“Скъпа, но ти...”

А от теле-екрана

изпраща усмивки

новата

шпикер-звезда-

гримирана,

ондулирана,

екранно добра-

събеседници

от дистанция-

кои “по желание”,

кои нежелани-

с предназначение

в нашето време

да няма личности

неинформирани

и изолирани

В миг сменя се кадъра

и срещу мен е

“Желязната лейди”

с желязно сърце,

стоманена воля

и светско лице

Следва война,

и гладни деца

по света,

земетресения,

наводнения...

А в хола на зрителя

цигари, кафе,

алкохол-

против сътресения

и угризения

Започва новата

серия, а там

прекрасна “мадам”

Простете мадам,

но нам непонятен е

Вашият плам,

а и Вашият срам

В нашето време

еманципирано,

урбанизирано,

механизирано

и информирано,

във НЯКОИ от нас

безвъзвратно умира

една нежна и мила

и слаба “мадам”,

а от нея се ражда

хладна и безпощадна

желязната

АНТИ-ЖЕНА.

                     198...г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички. И на теб, Калин, специално. Твоите песни също ми харесват, особено последните.
  • Великолепно! Ти си смайваща!
  • Да, за голямо съжалевние си права.
    А какво се получава от псевдо модите и изискванията към образа на жената и една още по тъжна и болезнена тема.
    Дерзай Даша.

    Поздрав и усмивка за текста.
  • Вярно и страшно!
  • Всъщност есето ми е готово:
    "Какво ражда омразата и завистта като градивна сила?"
    Днешна България.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...