10 jul 2007, 15:08

Антибасня за гроздето 

  Poesía
995 0 11
      
        Антибасня за гроздето


Расте край пътя бъзов храст.

На него - бъзов грозд.

На жълта дръжка, а пък сам -

по-черен и от кос.


По пътя хората вървят,

не се обръщат даже -

нали го виждат:  бъзов грозд -

какво да му се каже!


Обаче гроздът е велик!


- Макар и бъзов грозд,

аз като другите не съм

обикновен и прост!


Тече във мене сладък сок

и светя  аз безспир!

Безброй са гроздовете, но

сред тях съм аз Шекспир!


Аз виждам  хората към мен

как жадно се заглеждат,

но не посягат - толкова

високо им изглеждам!


Затуй злословят:

бил съм чер,

бил съм горчив, отровен,

и ще изцапам всеки,

който

спре до моя корен...!


А хората вървят и хич

към него не поглеждат.

Той с паяжина се покри    

и с кукувича прежда.


Накрая някакви скворци

до него се добраха.

Поклъвнаха оттук-оттам -

и после се осраха!

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??