10 jul 2007, 15:08

Антибасня за гроздето

  Poesía
1.1K 0 11
      
        Антибасня за гроздето


Расте край пътя бъзов храст.

На него - бъзов грозд.

На жълта дръжка, а пък сам -

по-черен и от кос.


По пътя хората вървят,

не се обръщат даже -

нали го виждат:  бъзов грозд -

какво да му се каже!


Обаче гроздът е велик!


- Макар и бъзов грозд,

аз като другите не съм

обикновен и прост!


Тече във мене сладък сок

и светя  аз безспир!

Безброй са гроздовете, но

сред тях съм аз Шекспир!


Аз виждам  хората към мен

как жадно се заглеждат,

но не посягат - толкова

високо им изглеждам!


Затуй злословят:

бил съм чер,

бил съм горчив, отровен,

и ще изцапам всеки,

който

спре до моя корен...!


А хората вървят и хич

към него не поглеждат.

Той с паяжина се покри    

и с кукувича прежда.


Накрая някакви скворци

до него се добраха.

Поклъвнаха оттук-оттам -

и после се осраха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...