Расте край пътя бъзов храст.
На него - бъзов грозд.
На жълта дръжка, а пък сам -
по-черен и от кос.
По пътя хората вървят,
не се обръщат даже -
нали го виждат: бъзов грозд -
какво да му се каже!
Обаче гроздът е велик!
- Макар и бъзов грозд,
аз като другите не съм
обикновен и прост!
Тече във мене сладък сок
и светя аз безспир!
Безброй са гроздовете, но
сред тях съм аз Шекспир!
Аз виждам хората към мен
как жадно се заглеждат,
но не посягат - толкова
високо им изглеждам!
Затуй злословят:
бил съм чер,
бил съм горчив, отровен,
и ще изцапам всеки,
който
спре до моя корен...!
А хората вървят и хич
към него не поглеждат.
Той с паяжина се покри
и с кукувича прежда.
Накрая някакви скворци
до него се добраха.
Поклъвнаха оттук-оттам -
и после се осраха!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Усмихваш ме на кисело!