Jul 10, 2007, 3:08 PM

Антибасня за гроздето

  Poetry
1.1K 0 11
      
        Антибасня за гроздето


Расте край пътя бъзов храст.

На него - бъзов грозд.

На жълта дръжка, а пък сам -

по-черен и от кос.


По пътя хората вървят,

не се обръщат даже -

нали го виждат:  бъзов грозд -

какво да му се каже!


Обаче гроздът е велик!


- Макар и бъзов грозд,

аз като другите не съм

обикновен и прост!


Тече във мене сладък сок

и светя  аз безспир!

Безброй са гроздовете, но

сред тях съм аз Шекспир!


Аз виждам  хората към мен

как жадно се заглеждат,

но не посягат - толкова

високо им изглеждам!


Затуй злословят:

бил съм чер,

бил съм горчив, отровен,

и ще изцапам всеки,

който

спре до моя корен...!


А хората вървят и хич

към него не поглеждат.

Той с паяжина се покри    

и с кукувича прежда.


Накрая някакви скворци

до него се добраха.

Поклъвнаха оттук-оттам -

и после се осраха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...