Jul 10, 2007, 3:08 PM

Антибасня за гроздето

  Poetry
1.1K 0 11
      
        Антибасня за гроздето


Расте край пътя бъзов храст.

На него - бъзов грозд.

На жълта дръжка, а пък сам -

по-черен и от кос.


По пътя хората вървят,

не се обръщат даже -

нали го виждат:  бъзов грозд -

какво да му се каже!


Обаче гроздът е велик!


- Макар и бъзов грозд,

аз като другите не съм

обикновен и прост!


Тече във мене сладък сок

и светя  аз безспир!

Безброй са гроздовете, но

сред тях съм аз Шекспир!


Аз виждам  хората към мен

как жадно се заглеждат,

но не посягат - толкова

високо им изглеждам!


Затуй злословят:

бил съм чер,

бил съм горчив, отровен,

и ще изцапам всеки,

който

спре до моя корен...!


А хората вървят и хич

към него не поглеждат.

Той с паяжина се покри    

и с кукувича прежда.


Накрая някакви скворци

до него се добраха.

Поклъвнаха оттук-оттам -

и после се осраха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...