Вдъхновено от стария виц за деловата жена, която оставила бележка на мъжа си: „Скъпи, на събрание съм. Кофата с ядене за прасето е зад вратата, сипи му, яж и ти!” Модерният вариант на вица, който е по-долу, да се чете от независими жени по следния начин: Заставате във формата на буква „Ф”, изпъчвате се, от погледа ви да изскачат искри, гласът ви да звучи отривисто, насечено, нахъсано!
Вече не съм жена,
а робот -
негримирана,
програмирана,
идиотизирана,
затичана,
задъхана,
затрупана
със сметки,
разчети,
декрети,
без време
за сонети.
Чета само кодекси
и закони -
не цепя басма
на никакви мъжки
фасони.
Искал нежност,
усмивка и
обич,
но откак е
финансова криза,
щастлив да е,
че има още риза!
Чудак –
искал нежност,
усмивка и
обич...
Хайде де!
Не му ли стигам аз -
не жена,
а робот,
пъхтящ
на четвърт оборот?!
© Росица Танчева Todos los derechos reservados