1 jul 2013, 8:05

Антикомунисти

  Poesía » Civil
826 1 0

АНТИКОМУНИСТИ

 

Сиви облаци през юни

връхлетяха изведнъж.

И открай докрай страната

бе удавена от дъжд.

 

И полегнаха житата,

и загни класът им зрял.

А градушките - градини

и лозя забиха в кал.

 

Във селата зароптаха,

че трудът им стана зян,

а  градът от гняв площаден,

от протести бе залян.

 

Аз си мислех - срещу Господ

ще е техният  протест.

Но да каже срещу Бога

никой гък не смее днес.

 

Ни за  ГЕРБ, ни за Атака,

БСП и ДПС -

пак ще отнесе вината

нявгашната  БКП!

 

Гербаджия, бесепарин,

депесар и атакист,

протестиращ от паважа,

и продажен журналист -

 

всеки скача, да покаже,

че е антикомунист!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...