5 oct 2016, 7:42

Антилогики

  Poesía
560 1 0

Гербът нямащ лъв, а татко,
майката ни разката.
Киселото не е сладко.
Шип в мазола на греха.

 

Вълци вият към луната.
Попът жули си коняк.
Има избор, но вратата
е ръждясала от мрак.

 

Пъплещите са свещенни.
Диагноза е лъжата.
Първи стават все последните,
от безлогика позната.

 

Зайци стрелят по ловците.
Марко мъкне пет самара.
Няма смисъл във звездите,
щом не светят, но изгарят.

 

Антилогики е всичко
щом свинята, агне кърми.
До кога ще сме в кавички?...
Мишка, смокът е прегърнал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...